Косе Босе черно
на двора се разхожда.
Боязливо се озърта,
но бавно доближава.
То трохици търси,
червейчета малки
и приятелче, другарче
двама да играят.
На зелената поляна
бръмбърчета, мравки,
важно се разхождат
неуморни дружки.
Слънчицето се показа
да стопли то земята.
Радостта се появи веднага
и врабчетата запяха.
© Елена All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
