Кошмар
Смятахме, че ще живеем
в мир и просперитет,
живота като песен ще изпеем,
със много радост и късмет.
С обич внуци ще отгледаме,
ще ги възпитаме със чест
и с гордост после ще споделяме
в живота техния успех.
Но днес не съм обнадеждена,
че това е постижимо,
мозайката е пак строшена,
пръсна се неудържимо.
Парченцата не се напасват,
зеят луфтове огромни,
големите не се понасят,
малките и средните са болни.
Кошмарът като змей
се плъзна и ни нарани,
алкохолът в своя апогей
семейството унищожи.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
