Oct 26, 2008, 9:33 AM

Кошмар 

  Poetry » Other
504 0 8

Смятахме, че ще живеем
в мир и просперитет,
живота като песен ще изпеем,
със много радост и късмет.


С обич внуци ще отгледаме,
ще ги възпитаме със чест
и с гордост после ще споделяме
в живота техния успех.


Но днес не съм обнадеждена,
че това е постижимо,
мозайката е пак строшена,
пръсна се неудържимо.


Парченцата не се напасват,
зеят луфтове огромни,
големите не се понасят,
малките и средните са болни.


Кошмарът като змей
се плъзна и ни нарани,
алкохолът в своя апогей
семейството унищожи.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??