Jul 4, 2013, 9:20 AM

Космически мистерии

  Poetry » Other
956 0 0

Невидими, незрими за очите,

загадъчни и може би опасни,

в секретните доклади и мълвите,

отричани от официалните ни власти.

това са те - чуждопланетните флотилии,

които известявахме със песни в космоса,

че ние тук, на нашата планета,

очакваме да чуем те къде са.

И трескаво ги търсим днес във нета,

а те са може би край нас, наблизо 

и декодират скритите ни мисли.

Защо за кратък миг не помечтаем

да си общуваме по телепатия

и звездните им тайни да узнаем,

да бъдем и защо пък не - приятели.

Но НАСА днес излиза със известие,

че трябва да се готвим да воюваме

срещу чуждопланетното нашествие.

И пак със войнствени стратегии

се готвиме да покориме космоса.

А милионите земляни по света

не искат може би война.

И може би не ще отблъснат ТЕ

една протегната към тях ръка

за дружба и доверие подадена.

От Галактическата федерация 

очаквам лично аз една възвишена идея

за обществото на хуманоидните ни нации.    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Биразова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...