Коя съм аз, коя да бъда?
Разкъсват ме въпроси до полуда.
Треперя някога от страх,
че в сън живея, в заблуда!
Красива съм необичайно,
в сърцето и душата тайно!
Силна съм и много смела,
заспивам не, а будя се в предела!
Живея, аз, като че ли вече съм живяла.
Толкова съм млада а съм тляла, тляла..
Надеждата ми е, че някой ден,
ще видя себе си в мен!
© Николета Петкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
