Коя съм аз, коя да бъда?
Разкъсват ме въпроси до полуда.
Треперя някога от страх,
че в сън живея, в заблуда!
Красива съм необичайно,
в сърцето и душата тайно!
Силна съм и много смела,
заспивам не, а будя се в предела!
Живея, аз, като че ли вече съм живяла.
Толкова съм млада а съм тляла, тляла..
Надеждата ми е, че някой ден,
ще видя себе си в мен!
© Николета Петкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
