Не съм спокойната вселена.
Мен винаги догонва вятърът.
Не омагьосвам с песен на сирена.
С красива пяна галя океана.
Не ме търси в прераждане след огъня.
Дарих му само топлината си.
От полети към слънцето не ослепявай.
Единствено огрях го в светлината си.
От тебе търсена и близка,
и винаги докрай неопозната...
Коя съм аз?
Зоват ме с името Жената.