Не съм спокойната вселена.
Мен винаги догонва вятърът.
Не омагьосвам с песен на сирена.
С красива пяна галя океана.
Не ме търси в прераждане след огъня.
Дарих му само топлината си.
От полети към слънцето не ослепявай.
Единствено огрях го в светлината си.
От тебе търсена и близка,
и винаги докрай неопозната...
Коя съм аз?
Зоват ме с името Жената.
© Мариета Вълчева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
