Крадец
Крадеше от свилената ласка на устните
й жадни.
Крадеше от зениците й миговете им
в зелено съзерцание.
Крадеше от оловото в походката
и строга.
Крадеше от слънцето, захапало
косите й, в изнемога.
Крадеше от шепите на детството,
отминало отдавна.
Крадеше от танца див, бедрата
й разголил.
Крадеше от представата
за себе си...
И... огледалото
открадна.
Крадеше дъжд, дъга,
... вълни и пясък,
на гларусите шеметния и
самотен крясък.
Крадеше и... остана
жаден...
А тя
танцува
като
за
последно...
с остатъците
от
флирта...
© Мери Попинз All rights reserved.
