Крадец на сънища си ти
и рицар в доспехи бели,
успяващ да завладее моите мечти
с походите си смели.
От пъстроцветната пътека в полунощ
идваш като лунна светлина,
която свети в тази пуста нощ
и сгрява ме със своята топлина.
Дори и ангелите на небето необятно,
танцувайки се радват на срещата ни мила,
а аз се чувствам така приятно,
че от магията на любовта съм вкусила.
© Николета All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
