Той е лош. Много е лош!
И обича да хапе.
Лае от сутрин до среднощ
всички, които обича и мрази.
Той е сам. До полуда!
Даже господ го е забравил.
Сам си слага намордника –
чака някой да го разходи.
И така, всеки ден го боли,
а сърцето му таралеж е –
вместо кръв, капят бодли,
вместо пулс – вият сирени.
Ходи бос по душата ми
и се спъва в мечтите ѝ.
Не ме моли за капка любов,
а я иска за себе си цялата.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
