От_човек_за_човеци

11 results

Цял живот я гоня 🇧🇬

Цял живот я гоня, но тя бяга от мен. Тя е изплашена, ранима, далечна и откакто я срещнах за първи път, ме отбягва. Когато я видя на улицата, тя преминава на другия тротоар, а моето вълнение за предстоящата среща се размива с идните дни. По цели нощи мисля за нея, за нейния допир и нейните устни, за ...
От_човек_за_човеци (Виктория Георгиева)
От_човек_за_човеци
Prose » Others
1K 1 2

Край 🇧🇬

Нощното небе изсипа
черния си мрак одеве,
звездите си изтърси и замря,
някой някога попита
дали съществувало е време ...
От_човек_за_човеци (Виктория Георгиева)
От_човек_за_човеци
Poetry » Philosophical, Civic
858 1

Преди две години бях убита 🇧🇬

преди две години бях убита
от образи преследвана
използвана
наивна
излезнала от гроба ...
От_човек_за_човеци (Виктория Георгиева)
От_човек_за_човеци
Poetry » Love, Philosophical
742 1

Два пътя 🇧🇬

два пътя се вият напред
скрити от гъста мъгла
часовник тиктака зловещо зад мен
кънти наблизо тънкият му глас
вече няма земя под краката ...
От_човек_за_човеци (Виктория Георгиева)
От_човек_за_човеци
Poetry » Philosophical
707

След Ада 🇧🇬

От дълго време не сънувам,
Боже, избави ме веч от тази плът!
Гледам пак към синевата и това, което чувам
е единствено тътенът ѝ глух.
Кажи ми, за какво съм тук? ...
От_човек_за_човеци (Виктория Георгиева)
От_човек_за_човеци
Poetry » Philosophical, Civic
1.2K

кажи ми 🇧🇬

кажи ми
пропилях ли си лятото
като толкова силно те исках
можех да ида при всекиго,
но тебе пред всички обикнах ...
От_човек_за_човеци (Виктория Георгиева)
От_човек_за_човеци
Poetry » Love
636

Аз горя 🇧🇬

Ден съм, няма да живея чрез нощта,
раждам се отново, и отново
чакам стъпки пред отворена врата,
а гнет съблича ме и гали ме жаловно.
През очи ми жарки тлее светлина, ...
От_човек_за_човеци (Виктория Георгиева)
От_човек_за_човеци
Poetry » Love, Erotic, Philosophical
1.3K 1 2

За паднал ангел 🇧🇬

Тук си, но прекалено си далече,
до мен стоиш, а океани ни делят.
Искам да ги пресуша, за да стигна аз до тебе.
Виж ме, преди вълните да ни потопят!
В призрачната стая ти си образ жив ...
От_човек_за_човеци (Виктория Георгиева)
От_човек_за_човеци
Poetry » Love
1.4K

Кражба 🇧🇬

Не ме мисли, не ме търси -
ти, дето всичко ми окраде,
бързо изминават пролетните дни,
щом живея единствено през спомен прашен.
Улиците пусти влачат старите слова. ...
От_човек_за_човеци (Виктория Георгиева)
От_човек_за_човеци
Poetry » Civic
1.4K

Чезнем 🇧🇬

Неусетно правият път превърна се в посока грешна,
а преди секунда бъдещето бе красиво.
Светът се дави в ярост неизбежна,
гърчи се, затиснат във хватка уродлива.
Никога не съм се чувствала така далечна! ...
От_човек_за_човеци (Виктория Георгиева)
От_човек_за_човеци
Poetry » Philosophical, Other
1.4K 4

Погребение 🇧🇬

Погребвам тъмни, черни мисли,
тежки, отлежали, хванали ръжда,
здраво впили се във мойте жили,
оставям ги най-накрая на брега.
Погребвам тъмни, черни думи, ...
От_човек_за_човеци (Виктория Георгиева)
От_човек_за_човеци
Poetry » Landscape, Philosophical, Other
1.2K 1 7