Воюват край далечен бряг
незнайни и богоизбрани
и всеки търси своя враг
и всеки носи свойте рани.
Уж всички вярват в бог, но свой,
за другия там място няма,
за тях е рай приготвил той
а за врага позорна яма.
Дали желаем мирни дни
дали светът лекува рани
или прегръща се с едни
и счита ги богоизбрани.
Любов, но само към избрани
в това е тъжната ни драма
когато другите не браним
то за мира надежда няма.
© Огнян Железов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
