Край моста призори...

Aug 9, 2012, 11:06 AM

Poetry » Other

634 0 2

Край моста призори
видях аз там - жена стои.
Сълзи като две реки се
стичаха от нейните очи.

Чух я с глас да реди
тъжни, тежки думи:
"Нима съм нужна някой аз
в този късен час?"

Зарида по-силно тя
и мъката си пред мен изля:
"Тя тежка и безмилостна е съдбата,
рожбата отне ми от ръката.

Тя рожба една ми беше
и мисълта, която ме крепеше.
Не намирам сили да остана
и да ме спре никой не остана."

И край моста там, призори,
където жената мъката си сподели.
Тя взе решение и реши
живота свой да не продължи.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

adaruna (Съби Седник)

2013-12-25T01:12:39+02:00

Тъжно, но красиво! Всяка една смърт дава начало и място за нов живот!
Liberum-anima (Лазар)

2013-03-03T19:25:28+02:00

Много е силно...