Край моста призори
видях аз там - жена стои.
Сълзи като две реки се
стичаха от нейните очи.
Чух я с глас да реди
тъжни, тежки думи:
"Нима съм нужна някой аз
в този късен час?"
Зарида по-силно тя
и мъката си пред мен изля:
"Тя тежка и безмилостна е съдбата,
рожбата отне ми от ръката. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up