Край моста призори...
Край моста призори
видях аз там - жена стои.
Сълзи като две реки се
стичаха от нейните очи.
Чух я с глас да реди
тъжни, тежки думи:
"Нима съм нужна някой аз
в този късен час?"
Зарида по-силно тя
и мъката си пред мен изля:
"Тя тежка и безмилостна е съдбата,
рожбата отне ми от ръката.
Тя рожба една ми беше
и мисълта, която ме крепеше.
Не намирам сили да остана
и да ме спре никой не остана."
И край моста там, призори,
където жената мъката си сподели.
Тя взе решение и реши
живота свой да не продължи.
© Г-ца Герчева All rights reserved.
