Край реката
Реката тихо ромоли,
очите ни се влели...
Брезата леко шумоли,
косите ни се вплели.
Забързан вятърът пълзи,
по кожата ни тръпки.
Небе - картинно се мени,
със сенките ни смътни.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
Реката тихо ромоли,
очите ни се влели...
Брезата леко шумоли,
косите ни се вплели.
Забързан вятърът пълзи,
по кожата ни тръпки.
Небе - картинно се мени,
със сенките ни смътни.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...