Не ме мисли, не ме търси -
ти, дето всичко ми окраде,
бързо изминават пролетните дни,
щом живея единствено през спомен прашен.
Улиците пусти влачат старите слова.
През прозорците отчаяно опитвам
и да шепна, и да викам,
а думите остават зад заключена врата.
Живота яростно през въздуха пробива път,
като муха, затворена във пясъчен часовник.
И въпреки това ме търси люлякът със своя дъх
Ах, каква утеха за един затворник… ...