КРАСИВ Е СМАХНАТИЯТ СВЯТ
Защо не смогнах този свят да го превърна в светла къща? –
и всеки да ми бъде брат? – и с обич да си го прегръщам,
да хапнем – ако хляб дал Бог, постеля блага да му стелна,
да пийнем чаша гроздов сок, кафенце – в утринта неделна,
да грейне – топъл, моят дом! – с отворени към Пътя двери,
и да се радвам мълчешком на вашето: – Здравей, Валерий! –
дали ще дойде нявга ден? – да бъдем братя и сестрици,
и да ви пращам – вдъхновен, римувани ята от птици? –
в космическия необят да литнем светли! – в песен птича.
Красив е този смахнат свят! – щом всички хора се обичат.