Красив съм
* благодаря на Милена (Na-aN) за докосването *
Красив съм като лилия във блато.
От дъното на калната си същност
пълзя към кислорода над водата
и побелявам чисто и безсмъртно.
Красив съм като сто кълба от тръни,
пребродили световните пустини,
за да спасят един куплет безсъние -
да свети над безлунните градини.
Красив съм като чаша капучино,
постоплила сърцето на приятел.
От студ попарен, ала неизстинал,
прегръщам всеки оцелял мечтател.
Красив съм като спомен за черница,
несресана, по детски недорасла.
Под клоните момичешки зеници
се гушат в мен и шепнат многогласно.
Красив съм като щастие за утре,
припламнало в угасналото вчера.
Небесната ми стълба все се срутва,
но не пропадам. Още се катеря.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
И си го повтарям, когато ми се прииска да ми е красиво...
