Погледнах в очите ти
изгубих се.
Погледнах ти устните
омаях се,
помилвах ръцете ти
разкаях се,
прегърнах те силно
влюбих се.
Почувствах сърцето си
тупти ускорено,
топлина ме обгръща,
а навън е студено,
нимфи припяват,
морето далече е,
мисли роптаят
искат те.
Животът сега е
с цвят на дъгата.
Светът е любов,
всичко е багри.
Красива лъжа
от всички призната,
но колко е хубава
дори да ни мами.
Януари, 2015
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...