Погледнах в очите ти
изгубих се.
Погледнах ти устните
омаях се,
помилвах ръцете ти
разкаях се,
прегърнах те силно
влюбих се.
Почувствах сърцето си
тупти ускорено,
топлина ме обгръща,
а навън е студено,
нимфи припяват,
морето далече е,
мисли роптаят
искат те.
Животът сега е
с цвят на дъгата.
Светът е любов,
всичко е багри.
Красива лъжа
от всички призната,
но колко е хубава
дори да ни мами.
Януари, 2015
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...