Красотата е нетрайна
синя песен на авлига.
Блясва като малка тайна,
продължила два -три мига.
Разлюлява ни сърцето
и душата ни тревожи.
Тя е чудото, което
прави тоя свят възможен.
Красотата е пътека -
радостна и непонятна.
Тя примамва ни полека
във пространства необятни.
И приспива ни щастливо.
Прави ни добри и бели.
Щяхме ли да бъдем живи
без да сме я преживели?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
