thedac (Димитър Драганов)
873 1129
May 15, 2018, 12:41 AM

Кратка вечност 

  Poetry » Love
342 0 3

Дори да обичам, аз няма да кажа,
защото е трудност и много боли.
От думите тичам, събирам багажа
на чувствата остри в нелепите дни.

Не знаем какво е, пилеем и трием.
Целуваме диво… Плътта ти гори!
Сърцето прелива, а ние се крием
и ударно пием минути – нали?

Сърцето отвличам и вече си моя,
не искам да бъда в живота ти ръб.
Детето закичих с венеца на зноя,
където с усмивка наричаш ме скъп.

Сега те целувам, римувам света ти.
Копнея за име, издялкано в лед.
На огън робувам и галя деня ти,
а глуха пътека ме води към теб.

И ето ме, тук съм, до думите голи.
Не мога да пея на изгрева бял…
Успял да избяга от мъки, неволи,
човекът ме моли. Ще бъда ли цял?

И вятърът вече утихна, любима…
Завесите падат – очи затворѝ…
Усещай наслада. Защото си рима.

И винаги моята обич бъдѝ.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??