Кратък безкраен тунел
Кой си ти бе, човече, избрал да не бъде Човек?!
И опрял пистолет до главата ми гледаш мистично.
Имаш твърде внезапни очи - за крадец и дете.
Нито много добри, нито толкова зли и всевишни.
За какво са ти моите свършени левчета?! Виж,
че небето не може да падне, когато е ниско...
Колко - с тях - ще си купиш? И колко - от нас - ще платиш?
Пистолетът е дъно. Защото те вдига над всичко.
Беше твърде безценен Животът. До този момент.
А го харчих до лудост, и трезво го пазих - за нищо.
Гледам дулото. Кратък безкраен тунел,
който стига до Бог. Моят благ и очакван убиец.
2010*
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
