Кресчендо за цената на творбите
В днешното време на червЯци сити,
ти помниш ли Ван Гог и Ференц Лист?
С Изкуството си те забогатяха ли?
Ти помниш ли Вапцаров -"терориста",
осъден от народните предатели?
Дали и те "цената" си са смятали?
Не знам "от опит", даже не съм съм пробвал,
но мога да гадая, без да знам,
че от Изкуството се раждат само сЪлзи,
усмивки и моменти на Възторг,
и Свобода... В душите на заробените.
Изкарват се парички, всъщност, да!
Изкарват се съвсем не от творците -
изкарват се от червеите сити,
щом Гениите застигне ги Смъртта...
Тогаз се "качвала цената" на творбите им...
В ПАРИ се вдигала... Цената на Съдбите им!
Не искам и не ща да оценявам.
Не ми и стиска, да купувам с пот
това, що знам - от Сълзи Е Изваяно -
Надежда ни дарява... За Живот!
Но винаги монета му оставям -
на музиканта, спрял на някой мост,
що пее пак, прегърнал акордеона си.
"Здравей Любов", или "Не остарявай"...
И чак до мрака в мен звучи танго.
Картини подарявам на приятели
и стихове чета им не за грош,
а за искриците в очите им, издаващи
това, което реже като нож
и готви ни за скок... Във Необятното.
Простете ми, ако съм ви вгорчил
Надеждата за Хляб или разкош...
"Поет" не е "професия", а "Призвание" -
чегъртани Слова с цвета на кръв,
засъхнала, по пода на занданите -
напомнят ни Живота ни - такъв,
какъвто сме готови да го схванем.
"Поет" наричат някого посмъртно,
а приживе (все още) е "Човек"...
И някои Песни все ще се четат!!!
ти помниш ли Ван Гог и Ференц Лист?
С Изкуството си те забогатяха ли?
Ти помниш ли Вапцаров -"терориста",
осъден от народните предатели?
Дали и те "цената" си са смятали?
Не знам "от опит", даже не съм съм пробвал,
но мога да гадая, без да знам,
че от Изкуството се раждат само сЪлзи,
усмивки и моменти на Възторг,
и Свобода... В душите на заробените.
Изкарват се парички, всъщност, да!
Изкарват се съвсем не от творците -
изкарват се от червеите сити,
щом Гениите застигне ги Смъртта...
Тогаз се "качвала цената" на творбите им...
В ПАРИ се вдигала... Цената на Съдбите им!
Не искам и не ща да оценявам.
Не ми и стиска, да купувам с пот
това, що знам - от Сълзи Е Изваяно -
Надежда ни дарява... За Живот!
Но винаги монета му оставям -
на музиканта, спрял на някой мост,
що пее пак, прегърнал акордеона си.
"Здравей Любов", или "Не остарявай"...
И чак до мрака в мен звучи танго.
Картини подарявам на приятели
и стихове чета им не за грош,
а за искриците в очите им, издаващи
това, което реже като нож
и готви ни за скок... Във Необятното.
Простете ми, ако съм ви вгорчил
Надеждата за Хляб или разкош...
"Поет" не е "професия", а "Призвание" -
чегъртани Слова с цвета на кръв,
засъхнала, по пода на занданите -
напомнят ни Живота ни - такъв,
какъвто сме готови да го схванем.
"Поет" наричат някого посмъртно,
а приживе (все още) е "Човек"...
И някои Песни все ще се четат!!!
© Кирил Ценев All rights reserved.
