Jan 26, 2006, 10:34 PM

Крила

  Poetry
1.1K 0 5

Крила ми ти дари да литна..

Да литна в чудни небеса.

Да се почувствам аз обичана..

Във тези странни времена..

Ти намери в мен жената,

Която търси цял живот..

Благодаря ти за всичко ,

Моя единствена любов!

Крилата дават свобода

На човека да лети!
Благодаря ти за това, любов,

Че с обичта си ме дари!
Ще ти бъда вярна аз до гроб!
И само тебе ще обичам!

Моя единствена любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Методиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...