Красивото мълчание звучи
по-силно от износените думи.
Не казвай нищо, нека замълчи
трептящата възбуда помежду ни.
И нека със затворени очи
крилете си от чувственост разтворим.
Научени в съня си да хвърчим,
ти не споделяй тайната ни с хората.
Небето съзаклятник е голям,
за нас е тази звездна магистрала.
Крилете ни са силни. Вече знам -
за полета си тебе съм избрала.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
