Кристална нежност
Не знам дали да се срамувам,
или пък със това да се гордея,
но когато нощем те целувам,
тогава май единствено живея.
Дали защото слаба е плътта,
или това нормално е за всеки,
но само в огнените ритми на страстта
проблемите събличам с своите дрехи.
И тази нощ отново ще съм жив
потъвайки в заветната нирвана...
А ти ме гледаш с поглед закачлив,
краче показала, прикрила другото с юргана...
Е, зимата отвън е, не е вътре!
Тук двамата сме от взаймност нажежени -
Отвивам те, и вече няма утре,
изчезвам цял във устните червени...
*****
Снежинки по прозорците се стичат,
стопяват се от огъня във нас,
превръщат се във бисери и се обичат
с кристална нежност, и със бяла страст.
А аз разтапям се по тебе, ти по мен,
живота лудо в` вените пулсира!
Сърцата сливат се във ритъм съвършен,
и всичко лошо в този свят... умира...
25.02.2017.
© Георги Каменов All rights reserved.
