Ти идваш и в ръцете си ми носиш
сапфирно-синьо от студа навън.
Посипваш във косите ми снежинки,
с дъха си топлиш мойте пръсти
и огън лъха от студа ти.
Напразно!
Измори ме злата вещица,
която ме приспа с вретенен връх.
Гранатово-червени са въпросите,
натрупани през стогодишния ми сън.
Една полярна нощ не вярвам да ни стигне
да съживиш с целувка устните ми...
Една кристална нощ
в сапфирно-синьо и гранатово...
© Ели Лозанова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
