Криза
Криза
Животът корективи ли налага
на планове, строени със мечти,
и не на свое - на децата - благо,
усилия щом най си посветил,
амбиции опашките подвиват,
несвършени дела не ще простят,
сърцето киселинен дъжд облива,
че изгорял бушон е младостта.
Приоритети нови се явяват,
все неподготвен те заварват. И
на три да се разкъсаш, пак не става -
за пропуски виновен ще си ти.
“Каква я мислех, дека я докарах !
Къде съм сбъркал, недооценил?”
Разтварят се отново рани стари
и нощем, между четири стени,
очи в очи със кризата се гледаш,
в менюто ѝ - инфаркт, инсулт и рак.
Решил да ѝ откажеш таз победа,
напрягаш сили и ... отново в бяг.
© Владимир Костов All rights reserved.
