Kръговрат
А тази сутрин хладно е. На лакът
полегнал е на покрива дъждът
и тънки клони, като с пръсти щракат,
а гроздето в лозницата е кът.
Защо тогава вятърът пиян е?
Навярно днес за лятото скърбѝ?
На слънцето се моли да остане
и тъжно плаче, рошави върби,
сълзѝ-листенца ронят над реката
и пишат руни златни за това,
че есента, до втръсване позната,
залъгва ги с измислени слова.
А лятото е още недалече,
изчаква и последните ята
и тъжно е, но кръговратът вечен
е, знае то. И стар като света...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
