Apr 10, 2008, 2:24 PM

Кръгът 

  Poetry » Phylosophy
792 0 9

 

 

 

Кръгът се затваря отново,

а по средата е дълбоката яма,

в която потъваш като късче олово 

и изход от дъното сякаш просто няма.

 

 

Но винаги кръгът над теб се отваря

и светлината отново прониква;

нещата от живота пак се повтарят -

защото няма как нищо от нищото да възниква.

 

Но кръгът около теб вечно остава

и продължава да се затваря и отваря...

Всичко зависи от твоята лична представа

за живота в началото, в средата и в края.

 

 

 

 

 

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми.Малко ми е в повече думата "просто" от изречението: "и изход от дъното сякаш просто няма".В изречението:"и продължава да се затваря и отваря...",ако размениш местата на думите "затваря" и "отваря",някак си изречението няма да излиза от ритъма и няма да го има това струпване на гласните "я"/в затваря/,съюза "и" и "о"/в отваря/.Това разбира се е моя поглед и не е задължително да е вярно.Иначе,определено ми харесва философския ти поглед.Хубаво е стихотворението.УСПЕХ!
  • Почувствах мислите ти...разбрах те...
    дълбоко премислен стих! с обич, Венера.
  • Хубаво е човек да мисли дълбоко, хареса ми посланието
    и му вярвам, поздравления, далечно-близка вечна Venus!!!!!!
  • Кръгът е фигурата на социалния човек
    Хубаво е, че пишеш за него!
    Поздрав!
  • така е!много ми хареса!поздрав!
  • Благодаря, Мария, Веси! Да разбереш означава да почувстваш
  • Нещата се повтарят, макар ,че не може-нищо от нищото,нещо -нищо не ми е ясно?
  • Изход от дъното винаги има,Вени.Независимо какво мислим кръгът винаги ще остава край нас Прегръдки
  • Оргинално....Поздрав!!!
Random works
: ??:??