Кръгът

Poetry » Philosophical

1.1K 0 9

Кръгът се затваря отново,

а по средата е дълбоката яма,

в която потъваш като късче олово

и изход от дъното сякаш просто няма.

Но винаги кръгът над теб се отваря

и светлината отново прониква;

нещата от живота пак се повтарят -

защото няма как нищо от нищото да възниква.

Но кръгът около теб вечно остава

и продължава да се затваря и отваря...

Всичко зависи от твоята лична представа

за живота в началото, в средата и в края.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Horizonta (Емо)

Хареса ми.Малко ми е в повече думата "просто" от изречението: "и изход от дъното сякаш просто няма".В изречението:"и продължава да се затваря и отваря...",ако размениш местата на думите "затваря" и "отваря",някак си изречението няма да излиза от ритъма и няма да го има това струпване на гласните "я"/в затваря/,съюза "и" и "о"/в отваря/.Това разбира се е моя поглед и не е задължително да е вярно.Иначе,определено ми харесва философския ти поглед.Хубаво е стихотворението.УСПЕХ!

2008-04-11T18:03:14+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Почувствах мислите ти...разбрах те...
дълбоко премислен стих! с обич, Венера.

2008-04-11T00:51:48+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Хубаво е човек да мисли дълбоко, хареса ми посланието
и му вярвам, поздравления, далечно-близка вечна Venus!!!!!!

2008-04-10T23:02:18+03:00
vezna (Мир)

Кръгът е фигурата на социалния човек
Хубаво е, че пишеш за него!
Поздрав!

2008-04-10T20:21:31+03:00
lips_of_angels (Ем)

така е!много ми хареса!поздрав!

2008-04-10T18:41:37+03:00