Кучешка поема
КУЧЕШКА ПОЕМА
Да си отидем рано е, приятел!
А тишината тръсва мокра грива.
Изохка прагът, хлопна се вратата.
И зимата е тъй немилостива.
С теб остаряхме – два дръгливи псета,
проходили из крайните квартали,
скиторещи в задушните кръчмета,
де само бой и ругатни сме яли.
Каквото с теб изпяхме и делихме –
сълза и сол, безсъние и стряха,
не ни донесе слава и със лихви
платени тежките главници бяха.
Сезона, знаеш, колко ненавиждам
и утаената в душата киша.
А с ноктите, износени от грижи,
едва ли и писмо ще ти напиша.
Но глътка въздух смогнах да поема
и се озъбих на луната куха.
И моя вой – прощалната поема,
аз знам дори, че глухите го чуха.
© Валентина Йотова All rights reserved. ✍️ No AI Used
