Nov 20, 2013, 8:15 PM  

Кучешки живот

  Poetry » Civic
658 0 0

Един нещастен плъх пресичаше шосето
за последен път и падна мъртъв.
Секунди по-късно го сграбчи
в гладната си паст
едно бездомно и безпътно псе.
Погледна ме с най-искрена ненавист
и изръмжа "НАЗАД!", 
преди да се оттегли с плячката.
А аз си мисля:
"Боже, даже кучетата станаха котки
в тая проклета държава!!
Ама още лаят срещу тебе,
а като стопанинът им каже "Мирно!",
започват да въртят опашки..."

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кавалер All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...