Jan 17, 2017, 11:23 AM

Куфар

  Poetry » Other
561 0 7

Дали във куфар можеш...

Живота си да сложиш?

И след това... Да го зарежеш

на някой кръстопът.

Или трябва всичко, на което вярваш,

да оставиш на грешния, затворен път!?

Съдба ли е? Животът дар ни е от Бога...

Защо тогава в друго се кълнем?

Осъдени сме... Но питам се:

Дали във куфар можем,

живота си да поберем!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви че споделихте приятели!До нови!
  • Не знам...
  • И само любов в сърцето ще стигне.Куфарът го подари на някой беден.Поздрав Ангел!
  • Интересен въпрос.Всички си го задаваме.Животът е Вселена,но и тя някога е била събрана в едно зрънце.
  • Благодаря ви момичета че споделихте!До нови Васе,Веси радвам се че ви имам!☺☺☺

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...