не на мястото си се чувства столът забит в пясъка
дървеници изядоха на половина краката му
времето ражда ти с гротескна образност крясъка
на висящи с главата надолу представи
че небето е огледало и светлината му е твоята собственост
а през нощта нещо не ти ли се стори съмнително
когато облече те върху ръбестото си тяло тъмната действителност
нищо
затвори клепачи и нарисувай си весели очи
изпий дъното на сълзливата река и завържи ръкавите ù на възли
може от утре друго да мисли
и да не шири пълноводието си по твоите бузи ...