Кукла
не на мястото си се чувства столът забит в пясъка
дървеници изядоха на половина краката му
времето ражда ти с гротескна образност крясъка
на висящи с главата надолу представи
че небето е огледало и светлината му е твоята собственост
а през нощта нещо не ти ли се стори съмнително
когато облече те върху ръбестото си тяло тъмната действителност
нищо
затвори клепачи и нарисувай си весели очи
изпий дъното на сълзливата река и завържи ръкавите ù на възли
може от утре друго да мисли
и да не шири пълноводието си по твоите бузи
между другото
между къдриците ти пружинира наболял въпросът
защо все чакат да видят гърба
и тогава да измислят своите истини
да натежат стоманените им остриета забили себе си
в изкопаното от силите ти дълбоко търпение
а иначе всичко сме си казали в лицата и сме чисти...
личи си
не знаеш ама си кукла а не балерина
и пускат ти все една и съща музика в кутия
дърпат пръстите им конците а ти се покланяш
но вместо ръкопляскане
капе отгоре ти разтопена завесата
не си жива но и там остаряваш
© Стеляна All rights reserved.
