Kукувиче, с любов се отглежда
Не се влюбвай! Аз само минавам.
И повярвай за малко съм тука.
Утре нямам - в Зорница изтлявам,
кукувица съм - в клоните кукам.
Не ще стопля с онище дома ти,
ни гнездата от кал изградени -
кукувиче - стихът в паметта ти,
ще напомня, с години за мене.
Не тъгувай, когато извезе,
лятна нощ със лилаво тревите,
през прозореца тихо ще влезе,
топъл стих. И за тебе ще пита.
А сега ме пусни, не унивай!
Аз съм там - на ръба на небето.
Всяка нощ, чакай и не заспивай -
по перце ще ти пратя сърцето,
дето тупка в гърди несмирими
и в безпътица търси надежда.
Ти обичай го, дай му и име -
кукувиче, с любов се отглежда.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
