Сред навалицата хора,
натъпкани като вакуумирани сърми в тесния автобус,
аз се чувствам тъй сама...
В гърдите ми е черна дупка -
засмукала самата ми душа.
Гола съм - съблече ме от всичките стени,
старателно зазидали ме в безопасност.
Защо ти трябваше? Сега така боли...
И само наблюдавам безучастно...
Как в главата ми се разиграва
добре познатият спектакъл.
Отдалеч приканваше ме със отворени обятия, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up