Nov 2, 2012, 4:04 PM

Ква̀зи

1.7K 0 9

И съм някакъв... Ква̀зи - поѐтец,
за Мнозина, щом техен възторг,
съм Дочувал - когато във Нета,
си променям Картинката - фон!


Е какво пък - навярно са прави,
искам, с няколко прости Слова,
да крада, все от техните лаври?
Всъщност, бяха - на моя самар!

И си пиша, наместо да Дишам,
Ноемврийския хладен дъждец,
а кога се почувствам Излишен,
да забравям - че нямам Криле,

със които, безплътен да Литна,
над широкия, плашещ ме свят,
сътворил, от Любовите - битки
и превърнал сърцето, в Палач!

Ала май, че съм Луд - и не крия,
(та, дори се събличам пред Вас),
няма как - с Похотта да отмият,
този верен на детството Пласт!

И така... Ще ме срещате в Рими,
неподвластен на зима - Щурец,
който тихо се радва - че Имате
и Мечти... послед някой мой ред.



Приятели - от сърце Ви благодаря, че се отбивате тук - сред думите ми! За мен е огромно удоволствие да мога да споделям емоциите си, както и тези на моите герои със всички Вас!
Публикувам и тук, във Фейсбук - освен в Откровения:

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...