Nov 2, 2012, 4:04 PM

Ква̀зи

1.7K 0 9

И съм някакъв... Ква̀зи - поѐтец,
за Мнозина, щом техен възторг,
съм Дочувал - когато във Нета,
си променям Картинката - фон!


Е какво пък - навярно са прави,
искам, с няколко прости Слова,
да крада, все от техните лаври?
Всъщност, бяха - на моя самар!

И си пиша, наместо да Дишам,
Ноемврийския хладен дъждец,
а кога се почувствам Излишен,
да забравям - че нямам Криле,

със които, безплътен да Литна,
над широкия, плашещ ме свят,
сътворил, от Любовите - битки
и превърнал сърцето, в Палач!

Ала май, че съм Луд - и не крия,
(та, дори се събличам пред Вас),
няма как - с Похотта да отмият,
този верен на детството Пласт!

И така... Ще ме срещате в Рими,
неподвластен на зима - Щурец,
който тихо се радва - че Имате
и Мечти... послед някой мой ред.



Приятели - от сърце Ви благодаря, че се отбивате тук - сред думите ми! За мен е огромно удоволствие да мога да споделям емоциите си, както и тези на моите герои със всички Вас!
Публикувам и тук, във Фейсбук - освен в Откровения:

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...