Къде си, моя обич?
Къде си, моя обич?
Къде си, моя свята обич,
избистрена от падаща вода?
Природата ми нежно вехнеща
очаква повик, търсейки следа…
Къде си, мое златно лято,
огряно от любов – звезди?
Искрящото жадуване за ласка,
мечтание в душата ми гнезди…
Къде си, моя вярна спътнице?
Скиташ боса някъде без мен…
С изобилие даряваш другите,
а мен обвиваш в парещ тлен!
Къде си, мой любовен порив,
тършуващ в чуждите души?
Върни се, моя свята обич!
Огънят без пламък потуши!
Ела си, моя чакана любов,
приюти се кротко у дома…
Сърце - постеля ще ти сложа,
ще те пазя вечно от беда!
© Манипулирам All rights reserved.
