Nov 19, 2017, 11:31 PM  

Къде си, моя Звездице... 

  Poetry » Landscape
1266 8 22

             

              „Всеки от нас има своя звезда  
               що го води дорде е жив. Кога
               свети ярко - човек има живот,
               кога гасне - судбина.”

 

                    Влатко Стефановски -
                   „ Бел кон” из постановката
                   „ Хъшове”

 

Къде си, моя – ти…Звездице,

светилнице в небесен кош,

огряла бледото ми лúце,

в оназ възчерна, пуста нощ?!

Като светулчица изгряваш

и друмите намирам с теб.

С надежда, мила, ме даряваш

в живота от тъга…нелеп!

Във тъмните нощú светилник,

в предутрин си зорница…ти,

по пътя ми бъди закрилник,

Любима-моя, все светú!

Дорде си ярка, в небосвода,

във ясна нощ сред тишина,

духът ми литва на свóбода

и в мен мъждука…живина.

 

Угаснеш ли…ще се вкáменя,

сърцето ще ми спре от раз!

Не ще за друга те зáменя

и с тебе ще угасна…аз!

 

19.11.2017 г.

 

© Владислав Недялков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Ви: Велин, Пепи, Руми, Валя, Силвия.
    Трогнахте ме толкова много! Имайте щастливи дни! Благодаря от все сърце!
  • Е, Влади, цар си на красотата в пейзажите! Поздрави!
  • Присъединявам се към коментарите, Влади! Поздрави!
  • Пишеш красиво, Влади и въздействаш с думите, които използваш в стиховете си! Поздравления и от мен!
  • Знаеш Влади, красиво пишеш!
  • Браво, Влади!
  • Благодаря на всички ви! За топлите коментари и хубавите думи, с които оценихте текста ми. Нека несекваща светлина огрява душите ви! Бъдете щастливи!
  • Много хубаво, някак нежно и напевно....Поздравления !
  • Красив,леещ се стих!Поздравление и от мен,Влади!
  • Влади, тук както винаги си неповторим и въздействащ и като допълнение оригинален. Поздравления за страхотния стих!
  • Много красив стих, Влади! Прибирам в любими и те прегръщам, приятелю!
  • Извинявай, че се включвам втори път, но не мога да спра да чета стиха ти. Изведнъж в главата запя една много стара, но любима моя песен. "Звездичке моя,сребърна звездичке в прозореца ми всяка нощ блестиш. Кажи ми ти, далечна и светлокоса, своя скъп ли чакаш там и все не спиш? Звездичке моя,сребърна звездичке очите си спокойно затвори. В просторите високи, необятни, аз ще гледам вместо теб чак до зори. Припев: Не заспиваш ти звездичке. Знам какво е да очакваш всеки час. Не заспиваш ти звездичке, обичта си като теб очаквам аз." в изпълнение на Ирина Чмихова.
    Благодаря ти за този спомен!
  • Клетва за вярност,красиво и впечатляващо.Идва от сърцето!
  • Ако има нещо ново в поезията днес, то е – да го кажеш по различен начин.
    Успял си, Влади.
  • Поздравление, Влад! Много добра работа! Харесах и оцених! Бъди!!
  • Хубав стих Влади ,Приятелю аплодисменти от сърце!
  • Поздрав за хубавият стих. И аз си имам подобно. Някой беше ми откраднал звездата. Ще го кача някой ден.
  • Браво!
  • "Казват, че всеки си има звезда
    И всеки угасва, угасне ли тя.
    Звездите се ронят и хората с тях
    Превръщат се лека - полека на прах.
    Земята е гроб за звезди изгорели,
    Тъй както е гроб и за хора умрели.
    Какво ли ще бъде след много години,
    когато устанат в поросторите сини
    едничък човек и едничка звезда?
    А ако и тя се стопи в ноща..." /Шандор Петьофи/

    С този си прекрасен стих, скъпи Приятелю, даваш своя принос към вечната тема за звездата покровителка в живота ни - за Пътеводната ни звезда, в синтез с темата за любовта. Радвам се особено много, че пишеш на особено значими теми по неподражаем поетичен начин. Стихът влиза в моята директория за Любими и Избрано!
  • Прекрасно е, Влади!
  • Прекрасно!
  • Поздравления, Влад! И аз ползвам архаизмите, но ти си неделим от тях и това толкова много ми харесва!
Random works
: ??:??