„Всеки от нас има своя звезда
що го води дорде е жив. Кога
свети ярко - човек има живот,
кога гасне - судбина.”
Влатко Стефановски -
„ Бел кон” из постановката
„ Хъшове”
Къде си, моя – ти…Звездице,
светилнице в небесен кош,
огряла бледото ми лúце,
в оназ възчерна, пуста нощ?!
Като светулчица изгряваш
и друмите намирам с теб.
С надежда, мила, ме даряваш
в живота от тъга…нелеп!
Във тъмните нощú светилник,
в предутрин си зорница…ти,
по пътя ми бъди закрилник,
Любима-моя, все светú!
Дорде си ярка, в небосвода,
във ясна нощ сред тишина,
духът ми литва на свóбода
и в мен мъждука…живина.
Угаснеш ли…ще се вкáменя,
сърцето ще ми спре от раз!
Не ще за друга те зáменя
и с тебе ще угасна…аз!
19.11.2017 г.
© Владислав Недялков All rights reserved.
Трогнахте ме толкова много! Имайте щастливи дни! Благодаря от все сърце!