Nov 6, 2013, 8:59 PM

Където ме има 

  Poetry » Other
711 0 4
Там отвън е друга планета.
Или може би - друга Вселена.
Аз се случих на тази, проклетата,
и не съм винаги в настроение
да ги гледам как гонят призраци
по трошливи от стъпки пътеки,
как си търсят някой удобен за гризане,
(а пък някой си някога търсел човека),
как не вярват на дума добра от приятел,
но запомнят до звук всеки удар от враг,
а мълчанието, дето са чували, че е злато,
е ръждясала котва, зарита в отсрещния бряг. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Random works
: ??:??