Където ме има
Там отвън е друга планета.
Или може би - друга Вселена.
Аз се случих на тази, проклетата,
и не съм винаги в настроение
да ги гледам как гонят призраци
по трошливи от стъпки пътеки,
как си търсят някой удобен за гризане,
(а пък някой си някога търсел човека),
как не вярват на дума добра от приятел,
но запомнят до звук всеки удар от враг,
а мълчанието, дето са чували, че е злато,
е ръждясала котва, зарита в отсрещния бряг.
И когато ме сочат, не с пръсти
(понеже са свити по навик в юмрук),
а с претеглено точно до грам уморено присъствие,
аз винаги ще съм в настроение да бъда тук,
точно тук,
където ме има даже когато отсъствам.
© Христина Мачикян All rights reserved.
