Където слънцето заспива
Спуска се завеса,
очите ти покри,
небето е адреса
на човешките души.
Където и да ходиш,
небето те зове
по пътищата бродиш,
но няма брегове.
Младините си минават
пред твоите очи,
косите побеляват,
ти не се мъчи!
Сетен дъх поемаш,
отиваш си сега,
част от мене вземаш,
цвят от пролетна дъга.
Там си, зная,
където слънцето заспива
и не искам да ридая,
но за друго нямам сили!
Знам, сега си сред листата,
те се движат, значи, че си жива,
роса си в тревата,
но тялото изстива.
Душата ти лети, знам,
ще се видим отново там,
където слънцето заспива
и живот с вечност в едно се слива...
ПС: На баба ми, почивай в мир!!!
