Към...

Poetry » Civic

426 1 0

Грижи, скърби и несгоди

върху мене се изляха.

Господи, що ми проводи

туй на мене, сиромаха!

Вярно, цвете аз не съм,

но не съм един в страната.

Не ме брой за таласъм,

нито брат на сатаната.

Аз съм средностатистически

гражданин на таз държава

и, де факто , и практически

всеки с мен се забавлява.

Отпусни юздата, Боже

и на мене дай сполука!

Ще те моля, ако може

нека видя рая тука!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0