Dec 9, 2018, 9:24 PM

Към Бог извикай

  Poetry » Other
377 0 0

От болка къса ли ти се душата?
От мъка иска ти се да умреш
и таз болка, толкоз не позната,
че вече ти се иска да се предадеш.

 

И болката изпълва ти сърцето.
Душата ти се къса от тъга.
Сълзите ти се стичат по лицето.
Вървиш ли ти като в мъгла?

 

Мислиш ли, че няма край
и никой да ти помогне не може?
Но има разрешение, ти знай,
извикай само силно... Боже!

 

Недей на дявола да се оставяш.
Той иска да съсипе твоя ден!
Това цели - да се предаваш
и да бъдеш вечно в плен.

 

Погледни нагоре към небето,
там има кой да те защити.
Ще изтрие той сълзите от лицето.
Към Бог извикай силно ти!

 

На врага не се оставай.
Буден стой, недей да спиш!
Никога не се предавай!
Вярвам, че ще победиш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Йолова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....