Oct 10, 2012, 12:51 PM

Към бъдещето да те водя с топла длан

  Poetry » Love
1.2K 0 1

За теб, съкровище, на всичко съм готов.

Мога да бъда и успешен екзорсист.

Бясът се гърчи пред вечната ни любов,

дошла от живота върху белия лист.

 

Ти знаеш, моя безценна, какво искам.

Към бъдещето да те водя с топла длан,

до сърцето си с обич да те притискам,

усет за късмет и сигурност да ти дам.

 

И в нощите с дъха си път да чертаем,

по който обичащите се да минат.

Сътворението чрез нас да разгадаем,

в душите ни много щастие да има.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...