Към Дева Мария
От сквернотата на живота неопазена,
преследвах щастието… Исках да го хвана!
Свистеше ласото… Но щракваше капанът.
И все на дявола робиня се оказвах…
А как мечтаех да съм чиста като тебе!
Съпруг да имам, предан като твоя Йосиф!
И кръста тежък двама заедно да носим…
С една любов, разляла в нощите вълшебство!...
Сега се взирам в твоя лик… Без глас те моля
да бъдеш моя майка! Друга вече нямам…
А остарявам, непораснала голяма,
на Бога често непокорна, своеволна…
Но аз едно съм от децата ти обичани.
Като Исус вземи ме в своите обятия!
И научи ме да съм по-смирена, свята…
На Него мъничко поне да заприличам!...
Албена Димитрова
21. 11. 2018.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
