Oct 8, 2013, 7:57 AM  

Вярност 

  Poetry » Civilian
805 1 12

Дойдоха тежки времена, Родино.
Чедата ти безпаметни са днес.
Забравиха си корена. "Невинно".
(Кой  паметта безбожно им отне?)

Преписаха историята грешно
и паметници срутиха дори.
Но ти прощаваш. ("Всичко е човешко".)
И вярваш в идните си дни добри.

Земите ти продават. Идват чужди,
а твоите избягаха навън.
Все по-тревожни новини дочуваш
и стряскаш се във краткия си сън.

Днес много истини край мен жужат.
Обърквам се и спирам на завоя.
Но ти по майчински ми сочиш път
и тръгвам пак, Родино. И съм твоя.

 

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??