Вярност
Дойдоха тежки времена, Родино.
Чедата ти безпаметни са днес.
Забравиха си корена. "Невинно".
(Кой паметта безбожно им отне?)
Преписаха историята грешно
и паметници срутиха дори.
Но ти прощаваш. ("Всичко е човешко".)
И вярваш в идните си дни добри.
Земите ти продават. Идват чужди,
а твоите избягаха навън.
Все по-тревожни новини дочуваш
и стряскаш се във краткия си сън.
Днес много истини край мен жужат.
Обърквам се и спирам на завоя.
Но ти по майчински ми сочиш път
и тръгвам пак, Родино. И съм твоя.
© Елица Ангелова All rights reserved.
