Към Левски
Към Левски
Можем паметник да вдигнем
от мрамор.
Можем да те издяламе
от гранит.
Ала не можем да имаме само
твоя тефтер,
от години протрит...
Всички не можем да бъдем апостоли!
Съпоставката с теб ще е винаги бледа.
А и можем ли като теб
с думи прости
да съхраним своите няколко реда...?
В две-три думички
как днес да заключим
своята вяра
и своята честност?
Ще можем ли, Дяконе, да се научим?
Да правим това
и просто,
и лесно...?
Как да напишем във няколко страници,
че в смъртта само себе си губим,
за да докажем, че няма граници
на българското родолюбие!
Как да пресметнем до грош, до парица
дълговете си през тази родина –
тази изстрадала майка-светица,
тази свещена земя-героиня?
Още сме в дълг пред тебе, Апостоле!
Все още търсим аршин да измерим
подвига ти.
И твоите кости
още спорим дали сме намерили...
Можем паметник да вдигнем
от мрамор!
Можем да го издяламе
от гранит!
Всичко можем...
Уви, нямаме само
твоя тефтер – от години протрит...
© Георги Ванчев All rights reserved.
