Ти ли си, мамо, мене проклела,
ти ли си песен със сълзи преплела,
та скитам безцелно, покой не намирам,
по пътища прашни вървя и не спирам.
Бащиния ли си имот заложих,
тебе ли на трънен стол положих,
та нямам жена, която да любя
и моя живот, мамо, изгубих.
Весело, мамо, се смеят очите,
вицове много аз зная, разправям,
но сякаш угасват в очите лъчите,
в студена жарава, там, пепел разравям. ...