Към себе си...
Тихо излизам
от обятията
на заспали илюзии.
Бавно преглъщам
недопитите
глътки-истини.
Нежно докосвам
ръцете
на светли предчувствия
и тръгвам
към себе си...
© Веселка Стойнева All rights reserved.
Тихо излизам
от обятията
на заспали илюзии.
Бавно преглъщам
недопитите
глътки-истини.
Нежно докосвам
ръцете
на светли предчувствия
и тръгвам
към себе си...
© Веселка Стойнева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...