Оазис на моите мечти,
дъх затаих аз по тебе
и небето с огнен вик
настръхна в такт с мене.
Лагуната е много синя,
пътят е далеч.
Мислите се носят по вълните.
Нека винаги сме заедно с теб
и все така да знам, че ме обичаш.
Оазис на моите мечти,
бреговете ти са много чисти.
Мога ли и аз, кажи,
като тях да засияя чиста?
ГЕРГАНА ОСКАР
© Гергана Чолакова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
