Оазис на моите мечти,
дъх затаих аз по тебе
и небето с огнен вик
настръхна в такт с мене.
Лагуната е много синя,
пътят е далеч.
Мислите се носят по вълните.
Нека винаги сме заедно с теб
и все така да знам, че ме обичаш.
Оазис на моите мечти,
бреговете ти са много чисти.
Мога ли и аз, кажи,
като тях да засияя чиста?
ГЕРГАНА ОСКАР
© Гергана Чолакова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
