Един е изгревът събудил сутринта,
когато е разпалил небесата,
и рано в утрото росата е една,
магически разплакала тревата,
не разбираш ли каква е любовта?
Аз искам като изгрев да те будя,
да разпаля твойте небеса,
и тъй като росата да разплача,
твоята магическа трева,
и тогава ще разбираш любовта.
© Иван Бодуров All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...