Към теб вървя. Понякога пропадам
от блянове и сънища увлечен.
Ти си онзи хоризонт далечен,
изменчив, ала сладък... Продължавам.
С любовта си упорита страдам,
на безнадеждност, може би, обречен
Черен дух, във бяло преоблечен,
води ме безспир... Не съжалявам.
Красотата твоя запечата
устрем в мене, равен на химера.
Но вървя към теб. И не от вчера
по пътищата стръмни е душата. ...