Не търся ни метафори, ни рими –
за теб да ги вплета в изящен стих.
Не смея да те нарека "любими",
и със мечтите вече се простих.
Защото съм една къпина дива:
ни цвят, ни сладост...
(Как ли ме избра?)
Защо ли питам? – Гледаш ме щастливо.
А туй, че съм къпина, не е грях.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Прекрасен стих!
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
